РЕТИНАТА

Красотата трябва да се пази – така можем да започнем, когато говорим за ретината. Защото тя наистина е красива. Е, не с просто око, но, както се казва, красотата идва отвътре.

 

Най-напред да уточним:

Ретина се нарича финната покривка върху  задната част на окото. Тя е съставена от клетки, които „улавят” лъчите, проникнали в окото. От нея тръгва зрителния нерв, който изпраща тези светлинни импулси към мозъка.

Макулата е една специална част от ретината, на която дължим централното си зрение. Тя е специалистът по детайлите – благодарение на нея четем, гледаме телевизия и разпознаваме лица.

Стъкловидното  тяло е прозрачна, подобна на гел субстанция, която изпълва централната част на окото, заема две трети от обема му и му придава форма преди раждането.

Ето и някои от проблемите, свързани с ретината и стъкловидното тяло:

 

Flashes and Floaters (Posterior Vitreous Detachment)

или
Мушички и Мълнии

От това понякога се оплакват пациентите при посещението си при офталмолог. Това явление наблюдават при движение на очите в една или друга посока. Причината е в стъкловидното тяло. В т.н. posterior vitreous detachment (PVD)
Стъкловидното тяло е прозрачно  и запълва пространството между лещата и ретината. Течната му част включва хиалуронова киселина, белтъци, аскорбинова киселина, соли, обхванати в  мрежа от тънки фибри. Деструкцията на стъкловидното тяло представлява промяна на мрежестата му структура – отделни влакна се уплътняват и губят прозрачността си. Помътняването е «наблюдавано» от пациентите на фона на ярка, чиста повърхност, например ясно небе или бяла стена. При слабо осветление то не се «забелязва».
Късогледството може да е причина за подобна деструкция на стъкловидното тяло, както и  очните възрастови  промени между 40 и 60 годишна възраст, физическо или емоционално изтощение, очни заболявания.

Мушиците или плаващите мътнинки са причинени от  миниатюрни частици витреогел/от стъкловидното тяло/ или клетки, които хвърлят сянка върху ретината. Мълниите, които пациентите наблюдават, са предизвикани, образно казано, от стълкновението между стъкловидното тяло и ретината. Понякога мушичките и мълниите са признак за нещо още по-сериозно от  PVD, като например разкъсване на ретината, отлепване на ретината, инфекции, възпаление, кръвоизливи и травми. Мълниите, които пациентът вижда при движение на очите,  наподобяват светкавиците при гръмотевична буря! Ретината няма възприятие за болка, затова всяко механично въздействие върху нея се изпраща към мозъка и се тълкува като светлинен сигнал, вкл. и т.нар. "звезди посред бял ден" при пряк удар в лицето.

Освен плуващи черни петънца, паяжини или проблясващите светлини, симптоми, които предупреждават за сериозен проблем са:
Мушички и мълнии съчетани с внезапно влошаване  на зрението.
Пелена или завеса, която „покрива” частично и напълно зрението.
Внезапно увеличение броя на „мушичките”.

 

ОТЛЕПВАНЕ НА РЕТИНАТА

При млади хора ретината е долепена до гела, с който е изпълнено стъкловидното тяло. Когато броят на годините нарастне, гелът изтънява и се отделя от ретината. Както уточнихме по-горе, това състояние се нарича posterior vitreous detachment (PVD), но е сравнително безобидно. Понякога обаче тракцията, причинена от това отлепване може да предизвика разкъсване на ретината,  което пък  води до отлепване на ретината. Травмата също е причина за отлепване на ретината. Ако се открие навреме, може да се коригира с ендолазер или с криотерапия – процедура при която се използва  азотен окис  за да се замрази ретината и да се постави на мястото и.

Отлепената ретина е сериозен проблем, който изисква незабавна намеса на опитен хирург. Всяко забавяне може да увреди  фатално зрението.

Различаваме  три вида отлепване на ретината:

Най-честият вид се наблюдава когато има  нарушаване на сензорния слой на ретината и течността, която прониква през него разделя сензорния от пигментния слой. Късогледите хора са предразположени към този вид отлепване защото очите им са удължени,  което прави ретината по-тънка и чуплива. Пациенти претърпели операция на очите или пък очна травма също са в рисковата група за този вид отлепване.

Втората по честота причина се наблюдава когато  сраствания на стъкловидното тяло, например, придръпват ретината и я  разхлабват. Най-често този вид отлепване се наблюдава при болните от диабет.

Третият тип отлепване е свързано с натрупване на течност под слоевете на ретината, отделяйки я по този начин от задната очна стена. Обикновено  е свързано с друго заболяване на окото, което предизвиква оток или кървене.

Вече споменахме симптомите, които предполагат отлепване на ретината: плуващи светлинки, завеса пред очите, душ от  точки, паяжинки и мушички, внезапно намаление на зрението.

 

Единствено витреоретиналният хирург може да определи какво лечение е най-подходящо при отлепена ретина в зависимост от вида, тежестта и мястото на отлепването й.

Отлепването на ретината е едно от най-сериозните очни заболявания. Ефективността на неговото лечение значително нарасна през последните 10 години най-вече заради усъвършенстване техниката на най-често прилаганата операция в тези случаи - витректомията. За да има успех витректомията, трябва да са изпълнени три действия: мобилизиране на ретината, адаптирането й към подлежащите слоеве и фиксирането й.

 

Диабет и ретина

Хората с диабет са предразположени към очни заболявания, включително към катаракта и глаукома. Но ефектът на диабета върху ретината е особено  сериозен. Промените в нея започват при давност на това заболяване от  10-15 години. Този ефект на диабета върху ретината и стъкловидното тяло се нарича диабетна ретинопатия.

С времето диабетът започва да атакува кръвоносната система на ретината. В началната фаза  артериите й изтъняват и стават чупливи и пропускливи. Появяват се малки точковидни кръвоизливчета. Тези пропускливи съдове често водят до оток в ретината, което намалява зрението. Следващият етап е известен като пролиферативна диабетна ретинопатия.  Развиващите се съдови промени водят до нарушено хранене с кислород на някои зони от ретината. Разрастват се нови, чупливи съдове за да се компенсира нуждата от кислород. Този процес  се нарича неоваскуларизация. Деликатните нови съдове кървят лесно и могат да предизвикат кръвоизливи в ретината и стъкловидното тяло. С  прогресирането на диабета се разрастват нови съдове и настъпилите промени водят до отлепване на ретината или до глаукома.

Най-честите оплаквания са от замъглено зрение /обикновено свързано с нивото на кръвна захар в кръвта/, Floaters and flashes/мушички и мълнии/  или внезапна загуба на зрението.

Ако сте диабетик и имате смущения в зрението, потърсете лекарска помощ веднага.

Витректомия е  най-често използвания оперативен метод при болни от диабет с кръвоизлив в стъкловидното тяло/подобната на гел субстанция, която изпълва централната част на окото/. Операцията, в най-общи линии, се състои в евакуиране на кръвта и стъкловидното тяло и заместването му с газ, разтвор или силикон.

За болните от диабет е важно:
-нивото на кръвната  захар
-диетата
-физическата активност
-редовните прегледи от офталмолог

........................................................................................

  На някои снимки сме с червени очи, защото светлината на светкавицата се отразява в дъното на очите т.е. в ретината, а тя е розова на цвят.
Ретината е мрежеста тъкан, която се състои от около 130 милиона пръчици и около 7 милиона колбички. Пръчиците и колбичките са нервни клетки. Най-много колбички има в средата на жълтото петно или макулата /централната ямичка на окото, разположена срещу зеницата/. Това е мястото на най-доброто директно виждане. Извън това петно колбичките намаляват, а се увеличават пръчиците. Те са по-чувствителни към светлината, но по-нечувствителни към цветовете. С пръчиците гледаме през нощта, с колбичките – през деня. Затова нощем по-трудно определяме цветовете на предметите /всички котки са сиви през нощта/. Това е и причината гледайки през телескопа отдалечени обекти, да не ги виждаме  цветни и красиви, каквито са в списанията – тяхната светлина не е достатъчно силна за цветочувствителните колбички, а пръчиците така и не усещат цветовете.
На пръчиците се дължи и  т.н. периферно зрение - поради постоянната им активност колбичките в жълтото петно са "заслепени", а и по-малко светочувствителни и не виждат по-слабите обекти.